Чувствам го като огромна привилегия да мога да споделя с вас за Божията добрина и за Неговата всеотдайна любов и закрила към нас и служението ни. Тези от вас, коието са прочели предходната ми статия, вече знаят, че месец април беше един ползотворен месец за служение; месец, в който с други братя и сестри имахме възможността да направим пътувание до Испания, а после и до Турция. За Испания вече споделих, а сега да ви разкажа малко впечателния и от мисионерското ни пътуване до Турция, което фактически е второ за тази година.

Поканени бяхме да служим рамо до рамо в продължение на една седмица с брат Еди Брукс, който е дългогодишен мисионер в тази мюсюлманска държава. Предишният път, когато ходихме там в началото на годината, заведохме една мисионерска двойка – Виктор и ДаниелаГеоргиеви, които останаха там да живеят и служат. Сега, веднага след великденските празници, ние сформирахме служителска група и потеглихме за град Бергама, намиращ се в Западната част на Турция. Екипът ни се състоеше от четирима души – пастир Асен Методиев, пастир Веселин Минчев, моят баща Димитър и аз.

Както може би знаете, в Турция няма такова нещо като християнски църкви, понеже евангелското служение там е преследвано от закона. Затова, отивайки в Бергама, ние започнахме да посещаваме домашни сбирки, където служехме на новоповярвалите, молехме се с молитва на покаяние за нови души, насърчавахме се взаимно и като цяло имахме страхотно общение с местните християни. Около 11 човека предадоха живота си на Бога по време на това пътуване! Слава на Бога!

Един ден отидохме да посетим група вярващи в покрайнините на града. Настанихме се на поляна, бяхме донесли храна за всички (защото хората бяха много бедни) и започнахме общение. Дотук добре, но в един момент се появиха изневиделица полицаи с карабини – изглеждаха наистина заплашително, и ни поискаха паспортите. По всяка вероятност някой им беше каза, че се опитваме да прозелитираме местното население. Разпитваха ни какво правим там... Поуплашихме се, но Бог ни даде  вътрешен мир. Обяснихме, че просто си говорим с хората и споделяме за живота си, а те след малко суетене решиха да ни оставят на мира – което си беше истинско чудо, като се има предвид, че доста християнски служители за били бити от полицията заради подобни инициативи като нашата. Самият мисионер Еди после ни каза, че за всичките 12 години на служение в Турция е бил разпитван от полицията само още един път. Направо си беше чудо от Бога, че всичко мина кротко и нямаше тежки последствия. Но в един малък момент ние усетихме какво е да се уплашиш за живота си заради проповядването на Евангелието!

И така, мили приятели, Бог ни дава възможности да Му служим и да благовестваме на хората – това може да е на площадката пред блока ни, а може да е и на трудно за евангелието място като Турция. Но, където и да ни прати Бог, трябва да тръгнем смело и да знаем, че Той проправя път за нас! Библията ни насърчава, че ако Бог е откъм нас, никой няма да може да се опълчи срещу нас!!!