Едно нещо съм научил със сигурност от многото години на служение и то е, че когато Бог ти отвори врата за служение, в никакъв случай не трябва да го игнорираш или да се оправдашаш, че има много други наща, които трябва да се свършат. Бог винаги работи по чудотворен начин, а ние като негови служители сме призовани просто да следваме Неговото водителство. Свидетелството, което искам да споделя сега, е нагледен пример за урока, на който Бог ме е начул.

Преди около седмица се свързаха с нас от социалните служби в града, за да ни помолят ако можем да помогнем на един дом за възрастни хора. Аз веднага им казах, че можем да предложим помощта си, като изпратим 12 болнични легла и като предоставим услугите си като Божии служители. Благодариха ни за отзивчивоста, предложиха ни дългосорчно сътрудничесто и така започна нашата работа в дома.

Днес цял ден прекарахме в товарене на болични легла и разтоварването им в дома за въсзрастни хора с дименция в кв. Княжево тук в София. Говорихме с директора – г-н Румен Младенов, видяхме се с възрастните хора, много от които са в безпомощно състояние, и обещахме, че ще правим ежеседмични посещения. Аз обясних, че имаме квалификация като капелани, разказах какво точно означава това и бяхме поощрени да предоставяме грижите си за хората там. За мен и моя екип тук всичко това е една невероятна отворена врата за Божието Слово и за изявяване на Христовата грижа на дело. Нека Бог да ни помогне от тук нататък да бъдем успешни в това, което правим и да можем да занесен грижа и надежда.

Благодаря на организацията Smaritar’ Dienst за предоставянето на тези страхотни легла, както и на следните герои в днешното снежно, ледено преживяване – баща ми Димитър Златаров, епископ Атанас Георгиев, п-р Асен Методиев, п-р Красимир Борисов и брат Боби – които дариха времето си за да пренесем всички легла.

Вие хора сте невероятни – гордея се с вас!